СОФИЯ МИМО ИНКУБАТОР - Младежите за Интегрирано в Мрежи Образование

User info

Welcome, Guest! Please login or register.

ЗА ПРОЕКТА

Page: 1

Posts 1 to 3 of 3

1

  • Posted by: Desislava Ivanova
  • Administrator
  • Desislava Ivanova
  • Registered: 2019-05-02
  • Invites: 0
  • Posts: 14
  • Respect: [+0/-0]
  • Positive: [+0/-0]
  • Total time:
    4 hours 0 minutes
  • Last visit:
    2019-08-30 12:22:04

Защо?

Проектът „Инкубатор на интегрирани градски образователни мрежи“ е своеобразен призив  както към всички поколения столичани така и към тези, които учат, живеят или работят временно в София, да обединим усилията си в търсенето на повече възможности за ефективно учене, образование и развитие за всеки и всички в големия град.
Ние вярваме, че работата в мрежа е верният път към промяната и затова каним всички споделящи, търсещи и работещи в такава посока да се присъединят към нашия проект.
Във форума, както и на сайта и фейсбук страницата на проекта (https://www.facebook.com/mimointeraula/), ще публикуваме интересни теми и факти, ще подкрепяме иновативни търсения и идеи за това как по-добре и по-устойчиво да използваме огромните възможности на столицата и нейните прилежащи територии, хора и организации.

Какво?

Избрали сме да подкрепим с различни средства формирането на екипи от млади хора (16-35 г.), които имат опит, интерес и полезни идеи в три основни тематични направления, в които столицата ни има както успехи, така и нерешени проблеми. Ето защо и нуждата от успешна работа в мрежа е осезаема и вълнува мнозина. Тематичните направления са:

(1) Зелени и здравословни учещи градове, интегрираща следните подтеми (екипи):
a. Интегрирани градски мрежи за здравно и екологично образование;
b. Интегрирани градски мрежи за спорт, туризъм и здравословен начин на живот;
c. Интегрирани градски образователни пространства,  ареали и технологии;

(2) Равноправни и приобщаващи учещи градове, интегрираща следните подтеми (екипи):
a. Интегрирани градски мрежи за приобщаващо образование;
b. Интегрирани градски мрежи за гражданско, културно и (интер)културно образование;
c. Интегрирани мрежи за образование по науки и технологии.

(3) Достойна работа и предприемачество в учещия град, интегрираща следните подтеми (екипи):
a. Интегрирани градски мрежи за професионално образование и кариерно ориентиране;
b. Интегрирани градски мрежи за образование и обучение по предприемачество;
c. Интегрирани градски мрежи за учене през целия живот.

За целта всеки младежки екип ще има подкрепата на своите ментори, които ще са специалисти в съответното тематично направление, а така също и на консултантски екип от експерти по управление на образованието, предприемачество и работа в мрежа.  Широко ще бъде използван опитът на глобалната мрежа на учещите градове (http://uil.unesco.org/lifelong-learning … rning-city). В края на проекта всеки екип ще представи своите предложения пред широка публика, като най-добрите разработки ще бъдат подкрепени да кандидатстват по спонсорски младежки конкурси на Столична община през 2020 г.

Кога? (ключови дати и периоди)

22 май 2019 г. (сряда), 9:00 – 15:30 ч. – работен семинар за менторите и консултантите
9 юни 2019 г. (неделя), 15 – 18 ч. – информационен полуден за кандидатите за младежки екипи
Юни –октомври 2019 г. – период на самостоятелна работа по групи/екипи с подкрепата на менторите, консултантите и онлайн платформа от ресурси и информационни материали
Началото на ноември 2019 г. –  еднодневни тематични творчески ателиета, в рамките на които екипните идеи ще се финализират и презентират публично.

Как можете да участвате?

Достатъчно е да попълните формуляра за кандидатстване и го изпратите не по-късно от 7 май 2019 г. на имейл адреса на МИМО – Интераула:

mimointeraulaproject@gmail.com с тема: IncubatorApp,

а на 9 юни 2019 г. ви очакваме на информационен полуден за кандидатите за младежките тематични групи, когато ще стане и окончателната селекция на участниците.

Поканата за събитието ще получите до края на м. април 2019 г.

0

2

  • Posted by: Silvia Nikolaeva
  • Beginner
  • Silvia Nikolaeva
  • Registered: 2019-05-02
  • Invites: 0
  • Posts: 9
  • Respect: [+0/-0]
  • Positive: [+0/-0]
  • Total time:
    6 hours 11 minutes
  • Last visit:
    2019-09-17 17:42:44

Деси,
     Благодарим за това информативно резюме на проектната идея и план.
     
     Като си мисля за нашата София, сигурно оценките и настроенията ми не са по-различни от тези на повечето столичани и живеещите в града. Винаги съм се изненадвала на парадоксите между огромния ресурс, с който разполагаме (в сравнение с много други региони и селища в страната), и толкова силно колебливите ни постижения и стандарт. Ето някои интересни факти, които открих и ми направиха впечатления, тъй като имат отношение към качеството на образованието тук.

      ОКАЗВА СЕ, ЧЕ:
      -   В София има 270  училищата, в които се учат над 130 000 ученици, а в съществуващите детски градини са обхванати 80% от децата в предучилищна възраст;
      -   Над 75% от домакинствата в София имат Интернет и всички те ежедневно го ползват (при средно за страната 61%);
      -   В столицата се реализират над 68% от разходите за научна и развойна дейност и работят над 56% от заетите с такива дейности;
      -   Не българското население в столицата наброява едва около 27 000 души, т.е. ние сме далеч от световните градове, в които мултикултурализмът е "нож с две остриета";
      -  За разлика от много други градове, София расте, макар и поради имигративните процеси към нея; естественият принос е отрицателен (-8,1), т.е. и тук умиращите са повече от раждащите се, но все пак е най-ниският за страната;
     -   Националното външно оценяване показва, че столичните частни  и държавни училища са сред водещите класацията.

       ВЪПРЕКИ ТОВА, въпреки този огромен ресурс средната успеваемост на матурите в столицата през 2015 г. (4,30) е по-ниска от тази в малки общини като Шабла (4,89), Челопеч (4,81), Елена (4,73), Баните (4,62), Оряхово (4,66), Любимец (4,64), Троян (4,62), Ивайловград (4,61), Джебел (4,57), Правец (4,44), Кнежа (4,34), и др.

         Точно такива факти и тенденции ме провокират да си мисля, че някъде грешим или пропускаме да забележим шанса до нас или в нас. И понеже съм  виждала много успешни практики, които разчитат на работа в широка мрежа от институции, организации и хора, силно вярвам, че те са шанс и за града ни да се превърне от механичен сбор от "самотни бегачи"  в една жива и гъвкава система от тематични образователни мрежи за всеки и всичко. Може би си заслужава да имаме и такава тема във форума - "ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ И ПРАКТИКИ ЗА РАБОТА В ОБРАЗОВАТЕЛНА МРЕЖА". Какво ще кажете?

Last edited by Silvia Nikolaeva (2019-05-02 15:01:17)

0

3

  • Posted by: Desislava Ivanova
  • Administrator
  • Desislava Ivanova
  • Registered: 2019-05-02
  • Invites: 0
  • Posts: 14
  • Respect: [+0/-0]
  • Positive: [+0/-0]
  • Total time:
    4 hours 0 minutes
  • Last visit:
    2019-08-30 12:22:04

В отговор на коментара на проф. Николаева, а и може би в контекста на всички размисли и страсти по темата, реших да напиша "Малка история за големия Град"

Родена съм във Варна. Град голям, хора много...

Само че ми писна. Да бе, един ден просто ми писна! Писна ми все да ми казват, че не може, писна ми да ми обясняват, че не става, омръзна ми да не съм „готина“, защото знам и защото, видиш ли съм пропуснала цели 3 дискотеки, защото съм чела „Идиот“... И побеснях, не просто искрено и лично....ами направо безвъзвратно и трагично! Исках повече, не повече – всичко... И тъй, седейки на брега на морето, нейде до фара, под скъклописа на св. Николай, получих прозрение или слънчев удар, но в крайна сметка – реших... Отивам в София! Защо в София – ами защото първо беше на има - няма 500 км. от Варна и второ (и всъщност по-важно), защото имах картичка. Една такава, цветна....Снимка на  Софийския университет. Бях я получила в писмо от една приятелка от Стара Загора, която съм виждала веднъж в живота си за 3 минути, но си пишехме цели 5 години. Да, да...хартия, химикал, плик, лигава марка... Та за картичката – нищо особенно – снимка на аулата. Обаче в мойта глава там, в тази сграда имаше Нещо или хиляди, милиони НЕЩА! Ами да, там може би, нямаше да не може, може би нямаше да не могат, нямаше да е НЯМА!

И така, съобщих новината на семейството. Ако не сте чели за Великата френска революция – прочетете... Аз я изпитах в домашна обстановка... За равенство и братство не съм се борила, но за СВОБОДА... Ах, за СВОБОДА! Мойта обаче, не се оказа на „върха на бойното копие“, а в един сак с дрехи и в билет за нощния влак за София. Момент на въздишка в памет на всичките сълзи и сополи, проляти в сражението и хайде към столицата...

И стана – взех че стигнах! Държа да отбележа, че аз никога не бях идвала в София. Няма такова приключение! Където и да отида – все съм изгубена, защото всъщност не знам нищо къде е! И така половин година! Има такова място, има такива хора! И в Университета влязох – и там е една история... Но успях!  И всъщност започнах да се уча – да се уча да живеея, да се уча да съм себе си, да се уча да съм другите, да се уча - да се уча! Нали затова бях дошла. И открих, че колкото повече търсиш, толкова повече намираш, а ако случайно се умориш да търсиш, ако съзнанието ти остане отворено, Някой или Нещо, намира теб! 

Градът е голям „и спасение дебне от всякъде“, бих казала и от Всички. И именно в София разбрах, че стига да искаш, винаги ще се намери начин, защото има ресурс, защото има хора, защото има идеи, защото ... просто защото има ЖИВОТ – не този по кафенетата, по моловете и в психодиспансера...(там пък как ведро си живеят), ами навсякъде във всички пространства на ума, въображението, сърцето и...панелките (дори). Срещнах ХОРА, много ХОРА. С повечето не мислихме еднакво, но МИСЛИХМЕ. Имахме смелостта да грешим и да не се откажем, да спорим, но да опитваме, да ядем филии с лютеница с месеци, за да дадем парите си за тебешири за рисунки по плочки... С други думи – можеше! МОЖЕШЕ!

И продължава да може! 17 години по-късно може повече! Много, много повече и  можещите също са повече и ресурсите са повече. Дано само мързелът или несувереността на сега осъзнаващите, че могат да станат по-малко! Защото да можеш е много по-забавно и истинско от неможенето!

0

Page: 1